ТИЙМБИЛДИНГЪТ Е… - стр. 2

 ... колелото се завърта. (Пък била излязла и новата колекция обувки, та и шефът искал, но това е от другата история).

Седнал Босът и се замислил какво да направи в така стеклите се обстоятелства и решил да „инвестира” в едно банкетче. Спомнил си колко хубаво и чакано било това събитие в предприятието, където работил едно време. Събрал се целият екип на фирмата една петъчна вечер в кръчмето до офиса и си изкарали мега яко. Хората дошли с желание, защото кувертът бил „служебен”. А там се случили чудеса – понаучили си имената, видели си другото, „човешкото” лице, отпуснали се, разприказвали се и се сближили, научавайки нови неща един за друг. Освен това имало един-двама нови човека, които много бързо се приобщили към „старите кучета”.

След това хората започнали да идват по-въодушевени на работа. Дълго си разказвали и припомняли това събитие. Някои си станали приятели и се търсели извън работа, но всички заработили по-добре като екип. Работата станала по-значима за тях, справяли се добре и резултатите не закъснели – изкарвали повече пари, имало бонуси и повишения, а с това и нова мотивация за работа.

РАЗТОВАРВАНЕ И АНТИ-СТРЕС

Така фирмата продължавала леко-полеко да върви нагоре. Леко-полеко, защото това е естественият ход. Ако очаквате да се изстреляте за една година на върха или пък, че тиймбилдингът прави чудеса, по-добре се откажете. „В стръмните графики няма стабилност!”. Да се върнем отново на фирмата, която си вървяла нагоре. Банкетите станали неразделна част от служебния живот, но в един момент на персонала започнало да му доскучава. Все едно и също се случвало. Независимо, че сменяли мястото, сценарият бил познат и дори пикантериите в личния живот на колегите не успявали да освежат обстановката.

Освен това на вече по-отдадените на работата си служители-кариеристи им се струпвало повече напрежение. Стресът си казал думата – появили се първите признаци на изперкване (нещо като примитивен burn out) и резултатите ставали все по-трудни за постигане.

„Хей, Бос, оправи работата, че сме на изчезване!” – това изречение, крещяно от зомбираните му служители, будело шефа посред нощ - кошмар. А не идело просто да ги подмени с други, това не са лопати. Пък и тези били влезли в час, надобрели, разбиращи, можещи, сработили се. Освен това ...